За 5 дни млад мъж от Чепеларе построи лифт от брега на океана до BG базата на Антарктида
С въжената линия се пренасят материали за новия лабораторен блок на полярната ни експедиция
Марчо Паунов ще възстановява 200-годишна воденица към местата, където са снимани филмите “Капитан Петко челник ” и “Време разделно ”
В Антарктида всичко се прави по-трудно и е нужна повече мисъл, защото изискванията са сурови, достъпът стеснен и при загуба на нещо няма от кое място да си го набавиш, споделя чепеларецът Марчо Паунов.
35-годишният родопчанин построи транспортен въжен превоз за строителството на нова научна лаборатория към българската полярна база на остров Ливингстън, част от антарктическия архипелаг Южни Шетландски острови.
Никого не познавах от експедицията, потърси ме командирът въз основата Йордан Йорданов на Българския антарктически институт и изиска да се направи оборудването. Преди мен са търсили и други, само че техните планове били тежки.
А задачата е всичко належащо да действа, лифтът да е от леки материали и да транспортира задоволителен тонаж. Да си призная, малко се тормозих, тъй като нямаше по какъв начин да отида да огледам обекта, прибавя Паунов.
Цялата нужна и инсталирана част на Южния полюс е сред 1 и 1,5 тона.
Общият товар на експедицията е 11 тона
Масовите уреди от сходен вид, които се инсталират у нас, са 10 пъти по-тежки.
Всичко се транспортира от кораба до базата с гумени лодки на десетки курсове. Там няма пристанища и корабът не може да стигне до брега. Наоколо има единствено огромни парчета лед. Ако се обърне лодката или нещо падне във водата, няма по какъв начин да го намериш.
Започнах подготовката още в България, с цел да може всички неща, планувани за въжената линия, да бъдат тъкмо подбрани, тъй че, като стигнем там, да свършим работа и да не се окаже, че нещо сме не запомнили или пропуснали.
На Антарктида няма магазин да си набавиш нужното или работилница да пригодиш нещо. Беше доста значимо всичко да е преценено до най-малкия подробност.
Материалите събирах въз основа на фотоси и устно изложение на профила на терена. Направих чертежи и ги изпратих авансово на момчетата, които бяха там тогава.
Те направиха пиедестал в долната станция, където трябваше да конфигурирам металната структура и да закотвя въжето. Имахме предварителна подготовка, с цел да може, когато отида на място, да стартира допустимо най-бързо работата.
Лебедката, която взех, е 16 кг и я нося умерено на ръце. За съпоставяне лебедките, които се употребяват в гората, са до един звук. Въжето е 200 кг, а за огромна и груба лебедка би тежало 700. Тъй като въжето се държи на анкери в скалите, се притеснявах дали са здрави. Оказа се, че са по-плътни и здрави, в сравнение с тези в Чепеларе.
За някои от дейностите - като обтягане на въжетата, ми помагаха двама души. Всичко по монтажа и пробите свършихме за пет дни. Там всеки оказва помощ.
Докторът на експедицията се оказа най-деен в бъркането на бетона
Не се спираше индивидът и все бе омазан с бетон, изяснява Паунов.
Въжената линия може да транспортира едновременно до 1 звук. Заради липса на време предишното лято съумели да отлеят основите на половина. По проект тя би трябвало да бъде напълно приключена за 3 години. Суровите условия и минусовите температури изискват специфичен цимент. Там може да се строи единствено през летния интервал, който занапред стартира.
Лабораторията е на канара и всичко - бетон, кофражи, железни структури, панели, се придвижва с нея.
Сега Марчо Паунов още веднъж отпътува за ледения континент, с цел да оказва помощ в строителството, а и екипът е по-спокоен, като работи със оборудването в негово наличие. Лети със аероплан в група до Аржентина и на пристанището Мар дел Плата ще се трансферират на българския научноизследователски транспортен съд “Св. св. Кирил и Методий ”.
Първия път Марчо развял знамето на родния си град Чепеларе на Антарктида. Сега счита да покори връх с името на града, който е висок към 900 метра над морското ниво.
Българските учени кръстили върха на родопския град преди години в символ на признателност към локалната фабрика за ски. Ските, създадени в Чепеларе и дарени на експедицията, още се употребяват.
Нося всичко належащо - котки, репели, въжета. В групата, която ще е там, имам и съидейници за нанагорнище на върха. Трябва обаче да има нужните условия и позволение от управлението въз основата, тъй като е рисково и не трябва да се позволява случай.
Откакто България е почнала своята полярна активност в Антарктика, няма случай.
В ледените блокове има огромни процепи
- пуснеш парче лед и изчезва в бездната, без да можеш да видиш нищо, а чуваш единствено грохота. Ще се опитам да стигна върха, споделя Паунов.
Той от години се занимава с въжени линии - както предопределени за туризъм, по този начин и товарни на труднодостъпни места - където не може да стигне друга техника.
Правил е линии на електрокомпании за слагане на стълбове и отливане на постаменти, където друга техника е невероятно да се употребява. Работил е на височинни точки на тецове и фабрики.
Още като възпитаник се записал в клуба по спелеология в Чепеларе и оттова тръгнала пристрастеността му по катерене и всичко, обвързвано с въжета.
Впоследствие това се трансформира в негов бизнес. Записал да учи инженерна физика, само че пристрастеността му към рисковите действия победила и не приключил университета.
Край Чепеларе е построил най-дългия алпийски тролей в България. Направил първо един с дължина 165 метра. Впоследствие пуснал втори, дълъг 400 метра, като двете уреди се пресичат на друга височина.
Новият тролей е с оригинална система за спускане, постигната със сбруи,
които слагат тялото в легнало състояние и основават чувство за хвърчене. Спускането стартира от канара с височина 35 м и минава над река Чепеларска, като я пресича два пъти.
В съседство с атракциона има още въздушно колело - тип въздушен велосипед с 200-метрово въже на 50 метра височина, стоманен път - катерене на 32 метра височина по 120 стъпала.
В атракционния обект, който се посещава от хиляди туристи през сезона, е построил и горска къща от глина. Тя е направена от 250 сламени бали, измазана със примес от глина и пясък. Заедно със свои другари създали екопътека до 200-годишната воденица, където са снимани епизоди от емблематичните български филми “Капитан Петко челник ”, “Време разделно ” и “Записки по българските въстания ”.
Направили я с непринуден труд, а материалите осигурила община Чепеларе. Маршрутът е 3 км, а времетраенето на прехода е час. Предстои да бъде продължена с още 600 метра до остарял римски мост преди село Богутево.
Сега желаят да спасят самата воденица, само че се оказва, че е благосъстоятелност на българка, която живее с англичанин, и търсят нейното позволение.
Изискват се доста старания да я убедим, а по-късно и средства, само че се надявам това да стане, убеден е Марчо.
Младият мъж е работил в Швейцария, само че се връща да влага в родния си край. Наред с рисковите прекарвания е и музикант. От дребен върви в школата по родопска гайда и до през днешния ден разпуска с обичаните родопски песни.
А на Антарктида носил и обичания си инструмент, с цел да свири измежду полярните ледове.
Марчо Паунов ще възстановява 200-годишна воденица към местата, където са снимани филмите “Капитан Петко челник ” и “Време разделно ”
В Антарктида всичко се прави по-трудно и е нужна повече мисъл, защото изискванията са сурови, достъпът стеснен и при загуба на нещо няма от кое място да си го набавиш, споделя чепеларецът Марчо Паунов.
35-годишният родопчанин построи транспортен въжен превоз за строителството на нова научна лаборатория към българската полярна база на остров Ливингстън, част от антарктическия архипелаг Южни Шетландски острови.
Никого не познавах от експедицията, потърси ме командирът въз основата Йордан Йорданов на Българския антарктически институт и изиска да се направи оборудването. Преди мен са търсили и други, само че техните планове били тежки.
А задачата е всичко належащо да действа, лифтът да е от леки материали и да транспортира задоволителен тонаж. Да си призная, малко се тормозих, тъй като нямаше по какъв начин да отида да огледам обекта, прибавя Паунов.
Цялата нужна и инсталирана част на Южния полюс е сред 1 и 1,5 тона.
Общият товар на експедицията е 11 тона
Масовите уреди от сходен вид, които се инсталират у нас, са 10 пъти по-тежки.
Всичко се транспортира от кораба до базата с гумени лодки на десетки курсове. Там няма пристанища и корабът не може да стигне до брега. Наоколо има единствено огромни парчета лед. Ако се обърне лодката или нещо падне във водата, няма по какъв начин да го намериш.
Започнах подготовката още в България, с цел да може всички неща, планувани за въжената линия, да бъдат тъкмо подбрани, тъй че, като стигнем там, да свършим работа и да не се окаже, че нещо сме не запомнили или пропуснали.
На Антарктида няма магазин да си набавиш нужното или работилница да пригодиш нещо. Беше доста значимо всичко да е преценено до най-малкия подробност.
Материалите събирах въз основа на фотоси и устно изложение на профила на терена. Направих чертежи и ги изпратих авансово на момчетата, които бяха там тогава.
Те направиха пиедестал в долната станция, където трябваше да конфигурирам металната структура и да закотвя въжето. Имахме предварителна подготовка, с цел да може, когато отида на място, да стартира допустимо най-бързо работата.
Лебедката, която взех, е 16 кг и я нося умерено на ръце. За съпоставяне лебедките, които се употребяват в гората, са до един звук. Въжето е 200 кг, а за огромна и груба лебедка би тежало 700. Тъй като въжето се държи на анкери в скалите, се притеснявах дали са здрави. Оказа се, че са по-плътни и здрави, в сравнение с тези в Чепеларе.
За някои от дейностите - като обтягане на въжетата, ми помагаха двама души. Всичко по монтажа и пробите свършихме за пет дни. Там всеки оказва помощ.
Докторът на експедицията се оказа най-деен в бъркането на бетона
Не се спираше индивидът и все бе омазан с бетон, изяснява Паунов.
Въжената линия може да транспортира едновременно до 1 звук. Заради липса на време предишното лято съумели да отлеят основите на половина. По проект тя би трябвало да бъде напълно приключена за 3 години. Суровите условия и минусовите температури изискват специфичен цимент. Там може да се строи единствено през летния интервал, който занапред стартира.
Лабораторията е на канара и всичко - бетон, кофражи, железни структури, панели, се придвижва с нея.
Сега Марчо Паунов още веднъж отпътува за ледения континент, с цел да оказва помощ в строителството, а и екипът е по-спокоен, като работи със оборудването в негово наличие. Лети със аероплан в група до Аржентина и на пристанището Мар дел Плата ще се трансферират на българския научноизследователски транспортен съд “Св. св. Кирил и Методий ”.
Първия път Марчо развял знамето на родния си град Чепеларе на Антарктида. Сега счита да покори връх с името на града, който е висок към 900 метра над морското ниво.
Българските учени кръстили върха на родопския град преди години в символ на признателност към локалната фабрика за ски. Ските, създадени в Чепеларе и дарени на експедицията, още се употребяват.
Нося всичко належащо - котки, репели, въжета. В групата, която ще е там, имам и съидейници за нанагорнище на върха. Трябва обаче да има нужните условия и позволение от управлението въз основата, тъй като е рисково и не трябва да се позволява случай.
Откакто България е почнала своята полярна активност в Антарктика, няма случай.
В ледените блокове има огромни процепи
- пуснеш парче лед и изчезва в бездната, без да можеш да видиш нищо, а чуваш единствено грохота. Ще се опитам да стигна върха, споделя Паунов.
Той от години се занимава с въжени линии - както предопределени за туризъм, по този начин и товарни на труднодостъпни места - където не може да стигне друга техника.
Правил е линии на електрокомпании за слагане на стълбове и отливане на постаменти, където друга техника е невероятно да се употребява. Работил е на височинни точки на тецове и фабрики.
Още като възпитаник се записал в клуба по спелеология в Чепеларе и оттова тръгнала пристрастеността му по катерене и всичко, обвързвано с въжета.
Впоследствие това се трансформира в негов бизнес. Записал да учи инженерна физика, само че пристрастеността му към рисковите действия победила и не приключил университета.
Край Чепеларе е построил най-дългия алпийски тролей в България. Направил първо един с дължина 165 метра. Впоследствие пуснал втори, дълъг 400 метра, като двете уреди се пресичат на друга височина.
Новият тролей е с оригинална система за спускане, постигната със сбруи,
които слагат тялото в легнало състояние и основават чувство за хвърчене. Спускането стартира от канара с височина 35 м и минава над река Чепеларска, като я пресича два пъти.
В съседство с атракциона има още въздушно колело - тип въздушен велосипед с 200-метрово въже на 50 метра височина, стоманен път - катерене на 32 метра височина по 120 стъпала.
В атракционния обект, който се посещава от хиляди туристи през сезона, е построил и горска къща от глина. Тя е направена от 250 сламени бали, измазана със примес от глина и пясък. Заедно със свои другари създали екопътека до 200-годишната воденица, където са снимани епизоди от емблематичните български филми “Капитан Петко челник ”, “Време разделно ” и “Записки по българските въстания ”.
Направили я с непринуден труд, а материалите осигурила община Чепеларе. Маршрутът е 3 км, а времетраенето на прехода е час. Предстои да бъде продължена с още 600 метра до остарял римски мост преди село Богутево.
Сега желаят да спасят самата воденица, само че се оказва, че е благосъстоятелност на българка, която живее с англичанин, и търсят нейното позволение.
Изискват се доста старания да я убедим, а по-късно и средства, само че се надявам това да стане, убеден е Марчо.
Младият мъж е работил в Швейцария, само че се връща да влага в родния си край. Наред с рисковите прекарвания е и музикант. От дребен върви в школата по родопска гайда и до през днешния ден разпуска с обичаните родопски песни.
А на Антарктида носил и обичания си инструмент, с цел да свири измежду полярните ледове.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ